Клуб Сааб България

Толкова ми хареса, че реших да го споделя.

Много добро е , препоръчвам.
Аз стигнах до там да намеря селото на картата и да планирам маршрут

Страшна история и голям разказвач.

Ето до къде можем да отскочим на следващата национална SAAB среща.

Лично аз започнах да го чета, когато колегата пусна темата, но още в начлото се отказах и не го дочетох....стори ми се някакво такова "захаросано" и "преекспонирано" (лично мнение). Дори след първоначално прочетените изречения не се замислих, че е художествена измислица, защото начина на поднасяне е сякаш е пътепис със снимки и пр. За мен пътеписа трябва да си е пътепис - истински, реален и т.н. Разказът разбира се може да се базира и на истина и на художествена измислица, толкова колкото автора прецени.

Днес попаднах на това - интересно е да се изгледа
http://bnt.bg/bg/productions/75/edition ... 2_uni_2013

Цитат: "Той на 2 ракии не мой да говори, представяте ли си вии на 5 ...."

Тц, тц, тц ... все ще се намери някой дето не вярва в дядо Коледа...

Българинът си е такъв. "Око да види, ръка да пипне"

Приказен разказ! Благодаря че сподели!

Блудкава по нашенски история

И разбира се типично по нашенски все ще се намери някой, който да изкритикува, омаловажи или оплюе нещо хубаво, само и защото за него не е.

...........или 5 ракии за някой са недостижими
пътеписа си е хубав !И ако целта на автора е да накара читателя да отиде и да провери аз съм за !

Я пийте по пет ракии всички и почвайте да пишете пътеписи....

Страшновато и много „българско” е онова, което описва Савиано. И същевременно различно.
Различно, защото италианците имат техните достойни и смели мъже-магистрати, които успяха дълбоко да разстроят комфорта на клановете, а ние... Ние си останахме с нашите филчевци, велчевци и кокиновци – балсам за очите на всеки бандит и престъпник – и няма перспектива да се появят нашите Джовани Фалконе и Паоло Борселино.

Различно, защото мафията на италианците е уж като българската, само че не съвсем. Тяхната например си знае мястото: крие се от полицията, живее в изоставени къщи в дълбоката провинция и не парадира с имущество. Нашата – обратното: колкото повече престъпления е извършила, толкова по-голяма арогантност и недосегаемост демонстрира. Живее в замъци в полите на Витоша, пазарува си църковни санове, научни титли, депутатски постове и обикаля света с накраденото от държавата.

Италианските мафиоти получават доживотни присъди и умират в затвора. Българските мафиоти дефилират с лимузини за по половин милион лева из софийските улици и ако случайно попаднат зад решетките, бързо излизат по „здравословни причини”.

Италианските мафиоти произхождат от семейства с по 10-12 деца. Нашите – от службите на Държавна сигурност.

Италианската мафия не афишира, че върши злодеяния заради „благоденствието на народа” – иначе любима мантра на българските им колеги.

Италианската мафия не се интересува от идеологии, докато българската е идеологическа с пръкването си.

Италианската мафия корумпира държавните служители. Българската: самата тя е държавен служител.

В италианската полиция ако имаш близки, за които се предполага, че поддържат връзки с мафията, не можеш да започнеш работа. В българската полиция да си мешаш капата (и пачките) с мафията е въпрос на престиж.

В Италия за главата на сицилианския магистрат Алфонсо Сабела мафията даваше 3 милиона евро.

Да сте чули за главата на български главен прокурор някой мафиот да е поискал 3 милиона евро? 300.000 евро? 300 евро? Или барем 30 евро?

Няма и да чуете. Защото българските главни прокурори са свикнали да заявяват, че гражданите, за разлика от държавата, не проявяват в нужната степен нетърпимост към корупцията и пречат на работата на прокуратурата. (Схващате ли – гражданите пречели на работата на прокуратурата!).

Защото това са същите главни прокурори, при които престъпниците влизат с частната си въоръжена охрана и усмивки на национални герои.

Там, в Италия, семиотикът-философ и литературен критик Умберто Еко отправи призив към правителството да се заеме сериозно с охраната на заплашвания със смърт Роберто Савиано. "Не трябва да оставяме Савиано сам като Фалконе и Борселино", каза той по националната телевизия и властите го послушаха.

Тук, в България, хлевоусти политолози и think tank специалисти денем претакат от пусто в празно, а нощем си броят хонорарите от поръчкови изследвания.

Още: италианските интелектуалци се обявиха срещу Силвио Берлускони и подписаха петиция в защита на свободата на пресата. Българските интелектуалци празнуват 3 март с Путин и правят подписки в защита на паметника на съветската армия.

...

Да се върна на началото. В „Красотата и адът” Савиано пита неговата земя дали е горда да седи в баровете с децата на мафиотите? Да гледа как най-добрите италианци емигрират, а остават примирените? И предупреждава, че нещата отиват все по на зле, затова тя трябва да намери сили за промяна.

Тъй като започнах този материал с отлики и прилики, аз също питам моята земя: ще намери ли сили да се промени, за да не заприлича на един голям мафиотски клан на площ 110 910 квадратни километра, със 7 576 751 души членска маса?


Текстът е от подготвяната за издаване книга с етюди, коментари и критика „Стискай и не умирай“.